Китарата е един от най-разпространените, а заедно с това и един от най-древните музикални инструменти. Произходът ѝ не е установен точно, а относно етимологията на името има най-различни предположения. Инструмент подобен на днешната "китара" е популярен преди 5000 години, а в западния свят тя идва от Централна Азия . Най-ранното доказателство за китара, близка до съвременната, е от древни статуетки намерени в Иран. Инструментът е познат също и в Древна Елада, където с думата "κιθάρα" се обозначава струнен музикален инструмент, подобен на лирата и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната финикийска дума “kuthar” - името на бога на занаятчийството. Понятието "китара", в будизма има значение на мъдрост, хармоничност и знание; предешесвеничката на ѝ, лютнята, у древните елини е символ Вселената, небето и земята, хармонията и помирението на силите в природата, самопознанието, омайването на дивите зверове и умението да се разрешават конфликти, а струните олицетворяват отделните сфери; при древните китайци на знание и мъдрост, ученост, хармония между монарси и министри, приятелство, брачно блаженство. През средновековието китарата намира широко разпространение като национален инструмент в Испания, навярно пренесена там от арабските маври. Съвременния си вид добива в края на XVIII и началото на XIX век. Има форма на цифрата 8, с дълъг гриф и метални преградки — позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнната - испанска, италианска. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и руска седемструнна.

Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на Англия и Франция. В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от лютиерите - започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ век от виртуозите Франческо Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа.

За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент Шуберт, Вебер, Берлиоз, Вагнер, Паганини, Бокерини и други световно известни композитори. През XX в. голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно вибрато иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф.Карули (ит., 1770—1841), Фернандо Сор (исп., 1778—1839:) Дионисио Агуадо (исп., 1784—1849), Андрей Осипович Сихра — основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773—1850), Иванов-Крамски (рус,1912 г.) и др.

Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбакер, с помощта на Джордж Бошан и Паул Берт през 1931. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен магнит....